Колко малко му трябва на човек....

Здравейте!
Не съм писала от няколко дни, нещо не съм в настроение. Колко малко му трябва на човек за да си развали настроението и колко малко му трябва за да си го оправи, и да се почувства по-добре.
Днес, отново активно на работа. Снимахме с Дамян Попов. Приятно момче, добре позира, позитивно настроено - оправи ми лошото настроение, което се дължеше на само 3те часа сън. Причината за неспането ми е абсурдна - една буболечка...лудост. Няма да ви занимавам.
Та за Дамян. Кадрите които сътворихме ще ви покажа по-късно, защото все още не са одобрени. Обаче няма как да не се покажа мен хахаха та на снимката най-отгоре съм аз в очите /очилата/ на Дамян. Много обичам когато се виждам в очите или очилата на хората. Толкова съм смешна докато снимам, няма такива чупки, няма такива гънки , просто голям смях, а се чудя защо така ни зяпат хората в парка където снимаме. Ами та то ние сме си цяла атракция, дупещата се "фотографка" и известния /понякога/ модел.Поне ни е забавно. Радвам се че все повече успявам да общувам с моделите си и все повече те ме слушат, и правят каквото им кажа.
Осъзнах, че когато не снимам съм в лошо настроение, независимо от времето. До скоро мислех че лошото ми настроение се дължи на лошото време, но не е така... Май се пристрастих /отново, аз често го правя/ този път към снимането. Надявам се това да е страст, която скоро няма да ме пусне. За сега това е нещото което ме прави много, много щастлива.

Ох излях си душата хахаха хайде лек ден за сега, ако се сетя още нещо ще пиша , обещавам.

Целувки и не забравяйте да се радвате на малките неща :*